Връзка с опитите на византийския императорВасилий ІІ да си възвърне отнетите му територии на Балканите. „Императорът не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си”… Затова той (Самуил) решил да прегради с ровове и огради пътя на императора към България. И понеже знаел, че императорът обикновено навлизал през така наречена Кимва Лонг и Клейдион (Ключ), той решил да прегради достъпа на императора”.
Земленото укрепление, изградено на невисок хълм, известен като Самуилова крепост, е централно звено на система от преградни съоръжения – дема, затварящи Ключката теснина – единственото достъпно направление за действия с големи войскови единици в този район.
Демата затваря теснината от високите склоновете на Беласица, южно от с. Ключ, до тези на Огражден планина. Единственият проучен участък от нея е Самуилова крепост. Археологическите разкопки, под научното ръководство на Димка Серафимова от музея в Благоевград, започват през 1968 г., и с известни прекъсвания, приключват през 1976 г. Установено е, че хълма, заобиколен от древната р. Понтос (Струмешница), е обитаван още в късната желязна епоха. Тракийското селище съществува някъде до към І в. пр.н.е, след което животът на хълма секва. В много по-късно време, в VІІІ в., е изградено славянското селище, гъсто застроено със землянки и полуземлянки, носещи характерните за ІХ – Х в. елементи на българското масово жилище. Отоплявани са с открити огнища или с пещи, вкопани в ската, като отворите са оформени с плочести камъни. Инвентара в тях - хромелни камъни и битови предмети, се датират в ІХ – ХІ в.
Значителният брой монети, изключително от времето на Йоан Цимиски, намерени в пепелищата върху пода на жилищата, дават основание опожаряването на селището да бъде свързано с един от походите на император Василий ІІ.
Изграденото върху хълма землено укрепление във връзка с преграждането на Ключката теснина, се състои от три вала и два рова, разположени концентрично по ската. Единствената кула, разположена върху най-високата и най-защитената част на хълма, с каменна основа и дървена горна част, няма защитни функции. Тази кула е била наблюдателна.
От 1982 г. Самуиловата крепост е превърнато в Национален парк-музей на открито.
Контакти:
GSM: 0879 088 505
Георги Карагогов, Юлия Маркова