През ХІХ до средата на ХХ век занаятите са основен поминък за населението на градовете и някои от по-големите села в района на Беласица. За съжаление голяма част от знанията и традициите в тази сфера са изгубени. Развитието на устойчивия туризъм в региона и създаването на Природен парк "Беласица" биха могли да съдействат съхраняването на занаятите и традиционните поминъци.
Обработката на дърво има много стари традиции в този край. Майсторите вретенари и копанари използвали като най-пригоден за работа материала от липа, а също топола, бук, върба, елха. От тях вретенарите правели вретена за предене, чекръчни вретена, прешлени; копанарите произвеждали различни видове лъжици, бъркалки, копанки, корита, нощви за хляб. Кацарството е друг добре застъпен занаят, при който се обработва дървен материал от кестен, черница, дъб – за направа на каци за сланина, за вино и джибри, за туршии; буколи; бучки за биене на масло; кутии за пренос на вода; точилки, кросна за станове. Самарджийството е бил един от най-развитите занаяти, просъществувал и до днес. Това се дължало на голямото търсене на самари, тъй като района има планински характер и се използвали товарни животни.
Грънчарството е добре развит и традиционен занаят за цяла Югозападна България. Развива се добре докъм 50-те години на ХХ век, защото селата все още не са водоснабдени и населението използва много грънчарски съдове за вода и др. Работата на грънчарите се усилва и по време на канализирането на селищата, във връзка с необходимостта от глинени тръби.
Всяко село или няколко близки малки села са имали ковач, който изработва брадваро-ковашките произведения, необходими за ежедневния бит на селяните. Той поддържа и железния земеделски инвентар. На гърба на изработените селскостопански инструменти се изсичат инициалите на собственика или тези на ковача, като до тях се изписва и буквата "к" – означаваща "ковач".
Медникарство е добре развит занаят в Петричко. През османското владичество медникарите са били наричани бакърджии. Занаятът запада в последните десетилетия на ХХ век, тъй като в бита навлизат емайлираните съдове и е наложен висок данък върху медта.